НОВИНИ

Министерският съвет реши, България да оттегли подкрепата си за кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН и да и номинира за за поста Кристалина Георгиева. Станалото по-скоро е с цел вътрешно политическа „употреба“.

Правителствената прес-служба съобщи, че Министерският съвет е приел решение за издигане кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН с мандат от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2021 г. С решението се отменя решението от 19 юни 2014 г. за издигане на кандидатурата на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
„Бокова се представи най-добре сред участващите жени-кандидати, но на последните неформални гласувания тя получи голям брой обезкуражителни гласове и брой подкрепи под изискващия се електорален минимум от 9 гласа, което ограничава шансовете й за избиране. Това налага да се потърси алтернативен подход в лицето на нова българска кандидатура, която да е в състояние успешно да се включи в надпреварата и в оставащото кратко време да се превърне във водещ кандидат.
Кристалина Георгиева е признат световен авторитет в областта на международното сътрудничество и хуманитарните въпроси, които се очертават като водещо направление в работата на ООН, особено в условията на продължителните и тежки хуманитарни кризи, породили широкомащабни миграционни и бежански вълни. Като заместник-председател на ЕК, отговарящ за ресор „Бюджет и човешки ресурси“, Георгиева има ключова роля за реализирането на политиките на ЕС и за реформиране и оптимизиране на човешките ресурси.
Широката подкрепа и контакти в международен план, с които се ползва Георгиева, предоставят възможност с издигането на нейната кандидатура българската страна да направи сериозен опит за консолидиране на Източноевропейската регионална група“, се казва в съобщението на прес-службата на МС. Споменава се още, че правителството е възложило на министъра на външните работи да координира кампанията за осигуряване на подкрепа за българската кандидатура сред държавите-членки на ООН.
Ходът на премиера Борисов (който по изявление на вицепремиера Бъчварва пред чужди медии взама решението) е бил съгласуван с президента Плевнелиев, чиято прес-служба незабавно след правителствената разпространи неговата „позиция“, като (всички прилики с времента от преди 1989 г. са напълно „случайни“ – бел.ред.) в съобщението се казва, че това се прави „Във връзка с постъпили множество запитвания по повод решението на Министерския съвет“.
„Компетентността и отговорността да издигне национална кандидатура за ръководител на най-престижната световна организация е на българското правителство. Министерският съвет е направил своя анализ и е преценил шансовете на възможните български кандидатури, с което е запознат и държавният глава. Президентът споделя аргументите на правителството.
След решението на Министерския съвет всички български институции са длъжни в рамките на своята компетентност да работят за успеха на българския кандидат. Огромна е отговорността, когато България има шанс да излъчи следващия генерален секретар на ООН. Това е и отговорност към региона на Централна и Източна Европа. Президентът призовава всички български политици да подходят отговорно към българската кандидатура, да надмогнат партийните си интереси и лични пристрастия и да станат част от усилията на държавата да постигне успех в тази надпревара.
Държавният глава напомня, че крайното решение кой да оглави организацията няма да бъде взето в България, а в рамките на структурите на ООН. По тази причина е много важно да не се впускаме за пореден път в спиралата на взаимни обвинения, а да покажем на света, че можем да сме единни и да работим в една посока.
Да издигнеш нов кандидат не е непознато в международната практика. Това, което би било лошо и би навредило на страната ни, е, ако покажем невъзможност да се обединим около важните за България и Европа решения.
Президентът Плевнелиев оценява много високо свършената работа и положените усилия от г-жа Бокова и пожелава успех както на нея, така и на Кристалина Георгиева“, се казва в съобщението на прес-службата.
Решението бе донякъде очаквано. След срещата на Г20 в Китай, говорителят на МВнР на Русия Мария Захарова съобщи, че „Не много отдавна, в клуоарите на срещата на дъвжавните лидери на Г20 в Хангджоу (Китай), германският канцлер се опита да дискутира с руските лидери възможната подкрепа на руската страна за български кандидат (за ГС на ООН – бел.ред.) – различен от официално номинирания“. Тя добави, че Русия не се меси във вътрешния избор на която и да е страна (при номинирането на кандидатите).
Думите й предизвикаха скандал и от Берлин я обвиниха в лъжа. Захарова контрира, че ако изявлението й не отговаря на истината, това е щяло да бъде обсъдено по време на поредния телефонен разговор между министрите на външните работи на Русия Лавров и на ФРГ Щайнмайер, но такова нещо не е имало. В Германия предпочетоха да премълчат - за да затихне вътрешният скандал, който започна да набира скорост – защото се оказа, че страната все още няма позиция по въпроса и съответно – канцлерът Меркел не е „имала мандат“ (най-малкото от коалиционните си партньори) да прави такива сондажи. Защо и/или под чие давление Меркел ги е направила е съвсем друга тема, но „следите“ неизменно водят към Вашингтон, предвид известният факт, че Бокова е подкрепяна от Москва.
Успоредно с това, от служители в евроинституциите в Брюксел „се чуха гласове“, че Кристалина Георгиева би била „много добър кандидат“ за поста Генерален секретар на ООН.
Така или иначе, стана ясно, че „нещо се мъти“ около българската кандидатура и премиерът Борисов бе „принуден“ да отговори на последвалите журналистически въпроси. Отговорът му бе многозначителен – той даде на Бокова „последен шанс“ – да се класира втора на поредното гласуване в СС на ООН или правителството ще преразгледа своята подкрепа за нея. Още тогава стана ясно, че ще бъде издигната кандидатурата на Кристалина Георгиева, защото нито Бокова имаше как да се класира на второ място, нито пък това има някакво особено значение пред вид особеностите на процедурата по избора. Очевидно, тогава е било говорено и със самата Георгиева, която заяви, че се чувства поласкана, че „толкова много хора“ имат доверие във възможностите й. С други думи - оттеглянето на подкрепата за Бокова и издигането на кандидатурата на Георгиева са били предопределени и само въпрос на време – и на търсене и намиране на претекст.
След поредното гласуване в СС на ООН, на който (очаквано) Бокова не се класира на второ място, премиерът Борисов проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Разговорът бил по инициатива на Борисов и според съобщението на ТАСС, двамата са обсъдили енергийни и търговски въпроси, както и "някои въпроси от международния дневен ред" – вероятно това е включвало и българската кандидатура.
Анализът на станалото показва, че смяната на кандидатурата на България е предизвикана от преследването на предимно политическа изгода за самия Борисов и за ГЕРБ.
Доколко и дали Москва ще се съгласи Георгиева да стане ГС на ООН е второстепенно за Борисов (и съответно – за ГЕРБ). По-важното за него е, че той засилва коалицията с партиите от Реформаторския блок (противопотавящи се на кандидатурата на Бокова) и „сплотява редиците“ преди президентските избори. Това е от изключителна важност за Борисов, защото все по-голямата му отстъпчиваст и двойствена позиция по проблема с миграционната криза не му „вещае нищо добро“ – при положение, че според проучванията на общественото мнение, 61% от българите считат миграцията за основен проблем. А по тези въпроси предстои да се вземат решения и да се извършват действия, които (очевидно отново в угода на Брюксел и Берлин) ще бъдат крайно непопулярни.
Смяната на кандидатите естествено ще предизвика остра политическа реакция в страната, което пък ще „втвърди“ електората на ГЕРБ – заради неизбежно негативната реакция на опозицията. Това също е „плюс“ за Борисов.
От друга страна, независимо от успеха или неуспеха на Георгиева, Борисов и ГЕРБ за пореден път „печелят точки“ (т.е. политическа подкрепа – отново в България) от Меркел, Вашингтон и Брюксел – с безпрекословното изпълнение на дефинирана отвън политика. Тук оправданията със създалата се в СС на ООН ситуация са доста (меко казано) смехотворни, защото ако досега МВнР и самият Борисов не са били наясно с възможностите Бокова да (не) бъде избрана, то това говори единствено за безкрайно малък капацитет и ефективност, както на външния министър (заедно с цялото му ведомство), така и на цялата група партийни (на ГЕРБ) и държавни съветници на премиера по външната политика и премиерът трябваше да поиска оставката на Даниел Митов. В подкрепа на хипотезата, че станалото е в угода на външни фактори е и „изпуснатата“ в съобщението на президентската прес-служба фраза, че трябва да се обединим около „важните за България и Европа (?!) решения“. Тя говори, че кандидатурата на Георгиева е важна за ЕС – или по-точно, за „водещите страни“ и неговите институции.
Събитията постепенно (и бързо) се развиват точно по този сценарий.
Смяната не бе одобрена (естествено!) от БСП, от ДПС и от АБВ. Заговори се за вот на недовери по външната политика на правителството.
„Събраха се много аргументи за внасяне на вот на недоверие към правителството за външна политика. Ще поканим на консултации други парламентарни групи, за да обсъдим заедно мотиви за вот на недоверие и ако постигнем съгласие, да го внесем”, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. „Поискахме министър-председателят и външният министър да дойдат в парламента и да представят причините, поради които МС е взел решение за издигане на кандидатурата на Кристалина Георгиева. За нас това е резил за България”, подчерта председателят на БСП. Тя бе категорична, че за пореден път министър- председателят Борисов се е оказал слаб да защити националния интерес. „Това изглежда като поддаване на чуждо влияние, взимане на решение под натиск от вън и в ущърб на българския национален интерес”, заяви председателят на БСП.
Нинова обясни, че с това, което се случва се минира възможността българин да застане на най-високия пост – генерален секретар ООН, което е абсолютно неприемливо и непоследователно. На въпрос какво би посъветвала Ирина Бокова в този момент Нинова отговори: „Ирина Бокова не трябва да се оттегля. Надяваме се да остане. Тя все още има високи шансове”.
Всъщност, дори и да се стигне до такъв вот на недоверие, това също ще е от полза за Борисов. Защото вотът няма да мине, а за нов вот по външната политика (която включва и въпросите по миграционната криза) опозицията ще трябва да изчака с месеци. Месеци, които ще бъдат решаващи за България.

Не пропускайте и други интересни истории, присъединете се към нас във Facebook и Twitter!

Web Hosting
Споделете важното за вас - напишете вашите новини! ИСКАМ

FREE-BG.NET

Free-bg.net е иновативен проект, стартирал като социално-информационна мрежа, но с течение на времето акцентът пада все повече върху информацията. Материалите излизат извън рамката на новините на „традиционните медии“. За да не искате да пропуснете най-интересните неща - ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ!

Likes от Вас - Новините от нас