НОВИНИ

Ако щете вярвайте, ако щете – не, в събота беше „Световният ден на тоалетната“. Тишината на това село предлага възможността да се помисли, какво отиде на зле през последните години. Мирното сътрудничество с Русия, величието на Нобеловата награда за мир, доверието в политиците и медиите, социалното единство в много общества, демокрацията, цената на петрола и връщането на парите.

Но една загубена битка по никакъв начин не означава загубена война – хората не искат и няма да приемат много от тези грешки!
„Германия и Америка са свързани от ценности“, каза Федералният канцлер (Ангела Меркел – бел.ред.) на пресконференция за резултата от президентските избори в САЩ. И още: „Демокрацията, свободата, уважаването на правата и достойнството на човека, независимо от произхода, цвета, религията, пола, сексуалната ориентация или политическите виждания“.

Толкова по теорията. Всяко парченце от мозайката на това изявление си струва да бъде измерено по стандартите на практиката и това води до един абсурд. Нека се фокусираме на „политическите виждания“. Но, преди и по време на президентските избори в САЩ, беше практика, и на демократите, и на републиканците да се демонизират един друг, колкото могат повече, без дори и следа от „уважение“.

И в Европа има редовно кампании на омразата срещу всички онези политически сили (без значение какви), които са скептични или дори непочтителни към неписаните закони на задължаващите (ни) правителство, ЕС, доктрината за (даване на) убежище на Канцлера, или по други въпроси, обект на една диктатура.

Смесицата на стигматизиране и криминализиране на всякаква критика може да работи за дълго време, особено когато политиците и масовите медии овладеят силово клавиатурата на органа на протестите и „свирят всичко“ там.

Brexit, изборната победа на Доналд Тръмп, (почти императивното) влизане на Норберт Ховер (кандидатът за президент на Партията на свободата в Австрия – бел.ред.) във виенския Хофбург (президентският дворец – бел.ред.) и голямото отхвърляне на италианската конституционна реформа на 4 декември са преди всичко катализатори. Не такива, каквито ние имаме в системите за отходни газове на нашите автомобили, а в класическия смисъл на думата в химията – те увеличават скоростта на процеса, без самите те да се променят. Моля, забележете:

Brexit, изборната победа на г-н Тръмп, и всичко което ще видим през идващите седмици, дава на избирателите ясно да разберат, че с техните различни възгледи, те почти определено не са същите като (показваните) в „проучванията на общественото мнение“, които те ударно се опитват представят – объркани, асоциални самотници, отхвърлени и отнесени от острието на „световното отворено“ общество. Това, което става днес е нещо решаващо, началото на промяна в съзнанието, което най-добре е отразено в една история, дошла от древния Рим.

Според тази история, правдивостта на която е без значение, един римски сенатор, веднъж предложил на бъдат накарани всички роби, да носят на ръцете си ленти, така че да може по-лесно да бъдат различавани, че са роби. Друг сенатор казал, че това не е добра идея, защото тогава, робите щели да разберат колко много са и ще започнат да разбиват преграда след преграда.

Изглежда, че духът е излязъл от бутилката. В Обединеното кралство и в САЩ, гласоподавателите, които бяха обозначени като (отхвърлено) малцинство – вероятно за тяхна собствена изненада – също разбраха, че те може да са всичко друго, но не и отхвърлени простаци, а са мнозинство!

За политиците и медиите, това е три пъти по-лошо от най-лошия сценарий (довел до): загубата на контрол и контролиращ механизъм, които би трябвало да са неразрушими, даващи в резултат на координирани действия формирано мнение на сигурна довереност; и още един решителен удар по правдоподобността на правдоподобността.

Емоционално заредени теми, могат – малка безплатна подсказка от мен – да изгорят пръстите на някой без опит дори по-добре от фурна. Профилактично ценна би била нещо като мнтална предпазна ръкавица, стига тя да не изва от „заинтересовани страни“.

Що се отнася до въпроса за бежанците, организацията „Медици на света“ (Мedicins du monde), естествено не е в „десния лагер“. В годишния (си) доклад за 2016 г., медицинската организация се опита д открие в една представително проучване, причините на „търсещите убежище“, „уязвимите“ или както и там да бъдат наричани.

За да не се загубим в цифрите на диаграмите, бих искал да сравня само две от проучваните страни: Германия с нейните относително високи финансови постижения за (както и да искаме да ги наричаме) имигрантите с нашата съседна държава Швейцария, която се показва като много по-различна. Цифрите говорят сами за себе си:

Според тези статистики, едва 4.9% от имигрантите са емигрирали от техните родни страни поради състояние на война, като търсещите убежище са 5.6%.

От друга страна, 69.6% от имигрантите в представителното проучване на „Медици на света“ заявяват, че те са се насочили към Германия от икономически съображения. Толкова е просто. Икономически мигранти, които вероятно са се научили да ценят благодата на нашата социална система. И също така – били са добре информирани.

Нека (сега) погледнем нашите швейцарски съседи, които предлагат алпийски рогове, но не и пълнеж за безусловни социални блага на имигрантите. Процентът на хората, отишли там поради война е 54.2%, повече от 10 пъти по-голям, отколкото при нас. А случаите, на хора, които са имали правно основание да получат убежище, са 37.2%, почти 7 пъти повече от при нас.

Разпределението на икономическите мигранти (за двете страни – бел.ред.) е доста различен – 69.6% (ФРГ) и едва 14.9% в Швейцария. Това означава, че докато 91.4% от влезлите в Швейцария мигранти са от зони на война, реално 10.5% са получили правото на убежище. Преобладаващото мнозинство от имигрантите идват при нас (в Германия – бел.ред.) по съвсем различни причини – и точно по същите причини избягват Швейцария.

Следователно, има абсурдна лъжа при представянето на фактите, когато политици и медии определят имигрантите като „бежанци“, „хора бягащи от война и преследване“, „преследвани“, „(бягащи от) преследване“. Мнозинството от мигрантите мигрират към парадоксално възприеманата немска социална система, която – в чисто математически измерения (вижте изчисленията на професор Рафелхюшен от миналата седмица) – може изцяло да се срине за няколко години, ако този зловещ курс не бъде спрян.

Как да се справим с около 90% от мигрантите, които не са нито обект на правото на получаване на убежище в Германия, нито по силата ан Женевската конвенция, е въпрос, който трябва да получи политически отговор, на който отдавна трябваше да бъде отговорено посредством демократично дискутирано (оспорвано) решение.

За да се твърди това – и това е обща практика – че тези хора имали право на убежище – е целенасочена самоизмама, породена от благородни или въобще не благородни мотиви. За политическите лидери тази измама бе единственият начин да разрешат нелегалната имиграция с или без документи – под прикритието на хуманността. По този въпрос, нали разбирате, не само аз мисля така.

Професор Ханс-Юрген, бивш президент на Федералния конституционен съд, написа (между другото) в интервю на 15.11., че „Предоставянето на убежище е много важен елемент, който е съществен за нашия правен ред. Но там няма право на имиграция. Фактически, процедурите по предоставяне на убежище бяха използвани, не само от 2015 г., също и с цел да се постигне нерегулирана и неконтролирана миграция, в крайна сметка – преднамерено или непреднамерено… Най-накрая, предоставянето на убежище стана право на всички хора да изберат страна по желание за имигриране в ЕС.“

Пропорцията на имигрантите, случаите на ислямски тероризъм, не би могло да са водени от благородни мотиви. Фактът, че „мюсюлмански терористи“ могат да бъдат маскирани като бежанци в Европа, беше една от мислите, които се „въртяха“ в много лави, но рядко намираха път да „излязат от устата“ поради липса на „политическа коректност“. В съмнителния модел на свободата на изразяване, страхът от предизвикване на сериозни последствия с такива изявления, просто беше твърде голям.

Министърът на вътрешните работи на Австрия Соботка сега „пусна котката от чувала“ – всеки втори терорист, който е влязъл в съседната ни страна (Австрия – бел.ред.) е „бежанец“. Това, което Австрия подразбира, е денонощно наблюдение на тези хора.

Това не бих искал да го коментирам – фактите не се нуждаят от интерпретация.

Аксел Ретц

Със съкращения.

Не пропускайте и други интересни истории, присъединете се към нас във Facebook и Twitter!

Web Hosting
Споделете важното за вас - напишете вашите новини! ИСКАМ

FREE-BG.NET

Free-bg.net е иновативен проект, стартирал като социално-информационна мрежа, но с течение на времето акцентът пада все повече върху информацията. Материалите излизат извън рамката на новините на „традиционните медии“. За да не искате да пропуснете най-интересните неща - ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ!

Likes от Вас - Новините от нас